Неуспехи има всеки от нас, само отношението към тях е различно. Някои хора се „огъват“ пред тях, други се извисяват над неуспехите. Разликата между тези две категории е в тяхното отношение към неуспехите.  

Неуспехите и нашето отношение към тях

Анализ на неуспехите

Всеки успешен човек има опит с неуспехите. Всяка извършена грешка прилича на урок, но хората се учат по различен начин. Ако урокът не е усвоен, човек отново прави същата грешка, и ще я повтаря, докато не усвои урока. Интересното е, че след като направи за първи път някаква грешка, човек може лесно да я поправи, с други думи да издържи „жизнен изпит“. След това живота, като взискателен изпитващ усложнява урока. Не трябва да се предавате. В противен случай няма да настъпи следващото ниво, няма да ви пуснат на следващата стълба. Как да разберем, че урокът е усвоен? Просто. Вашият образ на действия ще се промени и вие ще престанете „да настъпвате едно и също гребло“.

Отношението към неуспехите

Не се страхувайте да допускате грешки!

Отношението на много хора към неуспехите прилича на поведението на заека под погледа на хипнотизиращия поглед на боа. Бездействието на заека води до резултати, които той най-много се е опитвал да избягва. Най-добре да се действа, извършвайки грешки, вместо да се бавим, стремейки се към безгрешност.

Понякога нашето въображение в малки подробности рисува неуспехите, които още не са се случили, но на нас ни се струва, че могат да се случат. Не трябва да се бяга нито от въображаеми, нито от реални неуспехи. Страхът, който ние поглеждаме право в очите, вече не е страшен. Но страхът, който се страхуваме да погледнем, наистина може да ни убие. За да постигнем целта си, трябва да осъзнаем, че жизнения дискомфорт и неприятностите предшестват успеха.

Не живейте в миналото

Колкото по-често човек се връща към миналото и мисли, как би постъпил, какво би променил, ако има такава възможност, толкова по-сложно е да живее в настоящето и да прави планове за бъдещето. Това е напразна загуба на време и сили. Машина на времето още не е изобретена, така, че не можете да промените миналото. Струва ли си да мислим за това и да съжаляваме? Не. Това е крачка назад. Работата с грешките е полезна, тя ще идентифицира причините за неуспехите.

Ако се терзаем за допуснатите възможности, сами ще се поставим в ъгъла, откъдето трудно ще се измъкнем. По този начин ние се програмираме за неуспехи, защото човек е това, което той мисли за себе си.

Ще ви разкажем история за един велик „неудачник“:

Първият път, когато е претърпял крах в бизнеса бил на 31 г. На 34 г. с него се случило същото. Когато станал на 35 умряло любимото му момиче. На 36г. е на ръба на сериозен нервен срив. Загубва местните избори на 38 г. Когато загубил изборите за Конгреса, той е бил 43. След това на 45г кандидатства за член на Сената, но уви. На 48г. отново губи изборите за Сената. На 50г. е избран за президент на САЩ.

Този човек беше Ейбрахам Линкълн. Неговото отношение към неуспехите заслужава уважение.

Неудачник, това не е този, който е паднал, а който не се опитва да се изправи. Когато паднете, станете, изтупайте се и ходете с високо вдигната глава. Трябва веднъж завинаги да запомните, че всяко препятствие на пътя ви става непреодолимо, ако само ако отпуснете ръце и престанете да работите над жизнената цел.