Сънят за човек означава по-малко от водата, но повече от храната: без вода човек може да живее пет-седем дни, но без храна може повече от месец, а без сън не повече от 11 дни.
Сън и памет
Днес на учените е известно, че нощния сън е неравномерен и представлява редуване на две фази – бавен и бърз, силно различаващи се по активност на мозъка. Фазата на бавния сън настъпва след заспиване и е свързана с приключването на енергия. В тази фаза, която трае 80-90 минути, мозъкът е малко активен. След нея настъпва фазата на бързия сън, наричана също фаза на бързите движения. През това време мозъкът обработва натрупаната информация, а ние виждаме сънища. Двете фази представляват цикъл, който се повтаря през цялото време на съня, но всеки път фазата на бавния сън малко намалява, а на бързия се увеличава.
Учените се опитват да разберат с какво се занимава мозъкът по време на сън, как се различава неговата работа в будно състояние, както и какво изпитва човек, изкуствено лишен от сън. Те са направили много важни открития, например, открили са тази фаза на бързия сън, а главното, изяснили са, че по време на сън мозъкът работи активно. Освен това по време на сън човек преминава през фаза, когато неговото тяло е напълно обездвижено, а мозъкът се намира точно както в будно състояние. И дори експерт не може с ЕКГ да отличи две минути на такъв сън от фазата на активна дейност.
Допълнителна електро енцефалографски изследвания на мозъка показват, че мозъкът спи на части. Т.е. в различно време на съня някои части на мозъка спят, а друг активно работят, осъществявайки важна функция на така наречената консолидация на паметта. Това означава, че в съня информацията „се прехвърля“ от кратковременната памет в дългосрочната, изчиства се от детайли и става по-ясна. Неизвестен за сега механизъм на мозъка филтрира и определя коя информация е нужна, а коя по-добре да се забрави.
Като резултат от процеса на консолидация на паметта част от преживяния опит през деня се забравя, а друга се премества в дългосрочната памет, от където може да се получи по-късно. По този начин сънят смекчава и психологическите травми – лични трагедии, затова именно в съня мозъкът получава възможност да сортира информацията. Без забравяне на ненужната информация няма да има и запомняне на важната. Парадоксално, но факт: за да помниш, трябва да забравиш.
Паметта не е гумена
Какво ще се случи с паметта, ако съвсем не спим? Това не може да се изясни с експеримент, тъй като човек без сън умира, но природата го е провела без помощта на учените. Има хора с развален механизъм на забравяне. Фактически тяхната памет работи така, сякаш те въобще на спят. В книгата на психолога Александър Лурия „Малка книжка за голямата памет“ се описва случай на журналиста Соломон Шерешевски, който притежавал феноменална памет на думи, цифри, случаи. В началото това му помагало, но след това започнало да му пречи. Получената информация била твърде много и мозъкът не успявал да я обработи. В края на краищата той започнал да забравя така, както другите хора се учат да запомнят.
Лишавайки се от сън, ние се поставяме в положение на човек с нарушен процес на забравяне и се лишаваме от възможността да възприемаме нова информация. Ако информацията от предишния опит не отиде в миналото, то организмът с труд ще формира нов опит.
Значението на хидратацията: как да пием правилно
Футболни аксесоари в разпродажба – възползвайте се от страхотните цени
3 съвета как да носим дамски спортен комплект