Зоната на комфорт е някакъв слой от реалността, в който човек се чувства в безопасност и не е предмет на стресови ситуации.

Зона на комфорт

Това се дължи на факта, че познатата среда не изисква нестандартни сценарии на поведение на личността. Психологическият комфорт се дължи на факта, че човек е заобиколен от познати неща, хора, събития и ситуация. Предвидимостта на такава реалност незабележимо приспива съзнанието и превръща много постъпки на човек в автоматични неосъзнати действия.

Не бъркайте понятието „зона на комфорт“ и „комфортна среда“. Например, вие седите на мек кожен диван до камината и пиете вкусен шейк. Вашето физическо състояние изпитва чувство на удобство и благополучие в комфортна обстановка. Ако говорим за зона на комфорт, говорим повече за психологическия елемент на вашето съзнание. Да се намираш в това състояния е обичайно и разбираемо за вас, заради което възниква усещането за защитеност и уют. Все пак, това чувство може да стане сериозен капан. Доволни от привичното рутинно действие и мисли, вие можете да се окажете в застой, от който много трудно може да излезете.

Как да излезна от зоната си на комфорт? Ето няколко предложения …

Каква опасност крие постоянното пребиваване в зоната на комфорт?

В процеса на еволюцията се е формирала способността човек да действа механически и да не се замисля в привични за него условия. Ние наричаме това състояние на съществуване зона на комфорт. Естествено, това състояние има предимство. Довеждайки стандартните манипулации до автоматизъм в позната среда, човек пести време и подобрява ефективността на тяхното изпълнение. Например, всеки ден идва да работи в офиса, изпълнява стандартни задачи: проверка на електронна поща, разговори с клиенти, съставяне на договори. Това става бързо и ефективно, но всяка промяна ( например, шефа ви изпраща в командировка за една седмица в друга страна, а вие 5 години не сте напускали офиса) може да ви изведе от състояние на равновесие. В това се състои и опасната бариера на зоната на комфорт.

Деградацията е вечния спътник на човек, който постоянно се намира в такава зона. Познатият и премерен начин не може да се превърне в мотивиращ фактор за развитие на личността. И така е с повечето хора, колкото и тъжно да звучи това.

Причината за попадане в капана на зоната си на комфорт може да бъде необходимия минимум за поддържане на живота. Често това са подслон, храна, забавления, както и всякакви дребни материални облаги. Още в древността е имало популярен израз, който казва, че народа иска хляб и зрелища. Ако ежедневието на човек се свежда до време пред телевизора с чаша в ръка, с времето този образ на живот ще доведе до пълна деградация. В главата му ще се формират граници за условия на съществуване, извън които човек не вижда смисъл да се движи. Кръгът от потребности на такава личност се съкращава, а зоната на комфорт се свива. Този начин на мислене може да доведе до това, че някога човека ще се събуди с мисълта, че нищо не му трябва освен бутилка и чаша.

Ако предположим, че вашата текуща зона на комфорт е някакъв жизнен етап с  всички произтичащи от него плюсове и минуси, се получава, че човек, който не желае да излезе от зоната си на комфорт, спира своето развитие и спира на конкретно стъпало. Естествено, всички проблеми, присъщи на този етап в живота, падат върху него. И за да се избави от тях, трябва да излезе от своята зона на комфорт.

Правейки това, човек разширява своето съзнание. Освен това, такива стъпки водят до увеличение на мащабите на несъзнаваното, което носи добри плодове в борбата с много комплекси и страхове, свойствени за него от преди.

Разширявайки границите на зоната си на комфорт води до факта, че вие ​​започвате да мислите по различен начин, променя се мнението ви за много неща, по-лесно преодолявате проблемите, намирате отговори на въпроси, които преди за вас са били неразрешими и т.н. Освен това, така ще поработите над повишаване на самооценката и ще придобиете увереност в собствените сили.

Погледнете живота си. Ще видите, че някои периоди от него се различават с повишена активност. По някоя време сте се развивали постоянно, усвоявали сте нови знания, реализирали сте идеи. Освен това, може да се спомните и месеци или години на застой, когато в живота ви нищо не се е променяло и всичко си е вървяло по обичайния ред.

Ако се анализират всичките тези етапи, можем да забележим, че най-голямата активност се забелязва в детството, когато детето, за което не са свойствени обществените предубеждения, с удоволствие поглъща всяка нова информация и не изпитва страх пред нещо неизвестно и необичайно.

За да видите за себе си нови възможности, трябва да погледнете света с очите на дете и да излезете от зоната си на комфорт. Така ще можете да намерите за себе си сфера, в която да постигнете успех.

Трябва да разберете за себе си, че бездействието вече е деградация. Ако не се стремите към познаването на нещо ново, зоната на комфорт постоянно ще се свива. Тя не може винаги да има едни и същи граници, изисквайки от вас постоянно активни действия за разширяване на вашето съзнание.